Недостиг на вода

Наличните водни ресурси, дори и възобновяеми, са ограничени: докато 71% от световната повърхност е покрита с вода, само между 0,3 и 0,5% е питейна. От общото годишно количество вода, отнета от повърхностни или подземни води, 69% са предназначени за селското стопанство, 19% за промишлеността и 12% за общините. Според ПРООН около 700 милиона души в 43 страни днес страдат от липса на вода и почти една пета от населението на света живее в райони с физически недостиг на вода.

Ситуацията в бъдеще само ще се влошава, поради нарастването на населението и климичните промени, които водят до намаляване на наличните водни ресурси. Промяната в цикъла на водата, причинена от глобалното затопляне, с намалени валежи и увеличаване на изпаренията в световен мащаб и други взаимосвързани въздействия от изменението на климата, като топене на леда и свиване на площта на ледниците (които са важен резерв на вода), силни валежи и наводнения (по време на които водата бързо се влива в океаните и е трудно да бъде задържана за човешка употреба), замяната на снега с дъжд и т.н., представляват нарастваща заплаха за водната сигурност.

Смята се, че до 2025 г. почти половината от населението на света ще живее в райони под воден стрес и до 1,8 милиарда души в страни или региони с краен недостиг на вода. Най-силно засегнатата област в света е Близкият изток и Северна Африка, където физическата липса на вода и прогнозираното въздействие на климатичните промени се свързват с изключително неустойчивото използване на наличните ресурси.

За повече информация:

Суша

Определенията за сушата варират според приетите критерии. Междуправителственият комитет към ООН по изменението на климата (IPCC) говори за четири типа суша: метеорологична, което е удължен период на необичайно ниски валежи; селскостопанска, когато влажността на почвата е ниска; хидрологична или необичайно намаляване на повърхностните и подпочвените води; и екологична суша – комбинация от останалите.

В бъдеще, според IPCC, земите, засегнати от екстремална суша, ще се увеличават с между 10-30%, от днешните 1-3% до 30% през 2090 г. Основният двигател е промяната на водния цикъл, дължаща се на глобалното затопляне: дори да се очаква, че се увеличават дните с изключително високи и ниски валежи, средностатистически ще преобладава тенденцията към засушаване.

Въздействията на сушата и засушаването върху човешкото общество са многобройни. От 1900 г. смъртността, свързана със засушаването, възлиза на повече от 11 милиона души, а повече от 2 милиарда души са били засегнати от нейните последиците. Намаленият достъп до чиста вода е основната или съпътстваща причина за повечето заболявания и смъртни случаи. Както съобщават от OCHA, един от най-засегнатите райони е Сомалийският полуостров: към момента хората, принудени да мигрират заради проблеми, свързани със сушата, възлизат на 3,7 милиона, докато 14,3 милиона живеят в условията на тежка продоволствена несигурност.

За повече информация:

Опустиняване

Конвенцията на ООН за борба с опустиняването я дефинира като „деградация на земите в сухите, полусухите и малко влажните райони, вследствие на различни фактори, включително климатични промени и дейността на човека“. Това е глобално явление, което засяга сухите земи в резултат на прекомерната експлоатация на екосистемните услуги и намаляващите запаси от вода поради климатичните промени. Сухите земи са ценен ресурс: научноизследователската програма CGIAR за сухите земи казва, че те обхващат повече от 40% от земното кълбо и са населявани от над 1/3 от населението на света. Процесът на опустиняване разрушава всяка година 12 милиона хектара земеделска земя, където може да се отглеждат 20 милиона тона пшеница. Освен това, опустиняването може да засегне и не-сухи земи с прахови бури, наводнения надолу по течението и климатични промени.

Опустиняването е особено застрашително в Африка, където две трети от земята се намира в пустинни и сухи земи. Докато тази земя се използва за земеделие и производство на храни, почти три четвърти от нея деградира. Чести и тежки периоди на суша засягат континента през последните години, и по-специално в Сомалийския полуостров и граничната зона Сахел.

Две трети от африканския континент са пустини или сухи земи и се оценява, че почти три четвърти от тези пустини и сухи земи деградират. 485 милиона души вече страдат от въздействието на процеса на опустиняване, който прави стерилни земи, използвани преди за селско стопанство и производството на храни, и задейства процесите на изселване и миграция.

За повече информация:

Хранителна сигурност

Световното население се очаква да нарасне до почти 10 милиарда през 2050 г. и 11,2 милиарда през 2100 г. Повече от половината от това нарастване се очаква да се случи в Субсахарска Африка (на юг от Сахара), където вече една четвърт от населението е недохранено. Както съобщава WRI, като се има предвид нарастването на населението и промените в диетите, светът ще трябва да произведе 69% повече калории за храна през 2050 г. в сравнение с 2006 г.

Климатичните промени усложняват значително проблема. Необичайно високи или ниски температури и екстремни метеорологични явления като суша, наводнения и тропически бури причиняват големи щети на селското стопанство.

Всъщност ФАО изчислява, че в развиващите се страни селскостопанският сектор поема 25% от всички икономически щети, причинени от бедствия, асоциирани с климата. В дългосрочен план повишаването на морското равнище, увеличаването на средните температури и промяната на водния цикъл, предизвикани от глобалното затопляне, ще повлияят на производството на храни на световно равнище.

За повече информация:

Загуба на биоразнообразие

Промените в температурата, окисляването на океаните, покачването на морското равнище, сушата и екстремните метеорологични явления оказват отрицателно въздействие върху световното биологично разнообразие, особено в райони, където е по-уязвимо: това предполага заплаха за растителните и животинските видове и промени в биомите (бързо преобразуване на една екосистема в друга, например от тропическа гора до савана).

Изследване, осъществено от лабораторията за реактивни двигатели, Caltech, по договор с НАСА, е идентифицирало сред най-уязвимите райони: Хималаите и Тибетското плато, Мадагаскар, Средиземноморския регион, южните части на Южна Америка, Големите езера и Големите равнини в Северна Америка. северната и южната тайга и бореалните гори.

Загубата на биоразнообразие, предизвикана от климатичните промени, прави още по-наложително опазването на районите с голямо биоразнообразие. Докладът на Междуправителствения комитет към ООН по изменението на климата (IPCC) посочва, че Латинска Америка е една от най-големите области с концентрация на биологичното разнообразие, където въздействието на климатичните промени се очаква да увеличат загубата на биологично разнообразие. Националният парк Yasuni в еквадорската амазонска джунгла е пример за “гореща точка” на биоразнообразие, която трябва да бъде защитена: тя е една от най-разнообразните екосистеми в света.

 

За повече информация:

Екологична чувствителност и изменение на климата

Регионалните последици от изменението на климата върху биологичното разнообразие

Биоразнообразието на парк Yasuni

IUCN Red List – species susceptibility to climate change impacts

Покачване на морското равнище

Междуправителственият комитет към ООН по изменението на климата (IPCC) оценява, че между 1901 и 2010 г. нивото на морското равнище се е покачило с около 20 см. в световен мащаб, със силни местни различия. От 90-те години на миналия век тази тенденция се ускорява драматично с годишна средна стойност от 3,2 мм. IPCC изчислява, че при сегашното ниво на емисиите средното покачване на морското равнище ще бъде 24-30 см през 2065 г. и 40-36 см през 2100 г. Дори ако отделянето на емисии бъде преустановено днес, въздействията им ще продължат да се усещат в продължение на векове.

Непосредствените причини за покачването на морското равнище са както топенето на ледниците, така и температурното разширяване на водата, дължащо се на глобалното затопляне. Много крайбрежни райони са изложени на риск от ерозия, наводняване и засоляване на подпочвените води. Най-малко осем малки острова в Тихия океан вече са изчезнали, може би повече. Анализ на Climate Central установи, че при сегашните нива на емисиите до края на века до 650 милиона души могат да живеят на земи под морското равнище или редовно да бъдат наводнени. Сред най-уязвимите райони са бедните и гъсто населени страни, особено в Азия, като Бангладеш и малките тихоокеански острови. Осем от 10-те най-големи града в света са в близост до брега, според Атласа на океаните на САЩ и следователно са потенциално изложени на риск.

За повече информация:

Екстремни явления

Едно от въздействията на климатичните промени е увеличаването на броя и интензитета на екстремните метеорологични явления. Въпреки че е трудно да се свърже дадено метеорологично явление с изменението на климата наблюдаваните тенденции, теоретичното разбиране за климатичната система и компютърните модели показват, че глобалното затопляне увеличава риска от подобни явления. Действително повишаването на температурите, увеличаването на количеството водни пари в атмосферата и промените в циркулацията на атмосферата влияят пряко върху топлинните вълни и периодите с екстремни валежи. Статистиките показват, че броя и интензитета на подобни екстремни явления се увеличава през последните години.

Икономическото и социалното въздействие е огромно. Според ФАО природните бедствия са причинили щети за 1500 милиарда долара за 10 години и са причинили смъртта на 1.5 милиона души. Цифрите се увеличават: сега, всяка година се причиняват щети за около 250-300 милиарда долара.

Най-засегнатите райони са развиващите се страни. Според German Watch от десетте най-засегнати държави между 1995 г. и 2014 г. девет са били в групата на държави с ниски доходи или с ниски и средни доходи.

За повече информация:

Покачване на температурите

Според Междуправителствения комитет към ООН по изменението на климата (IPCC) всяко от последните три десетилетия е било по-топло от предходните от 1850 г. насам. Изчислено е, че от времето на индустриалната революция, температурата на земята и океаните се е увеличила средно с +0,85 °C.

Връзката между настоящото глобално затопляне и емисиите от дейността на човека е научно доказана: палеоклиматологията, изследваща климата на Земята в миналото, доказва, че никога не е имало подобно бързо увеличаване на концентрацията на въглерод в толкова кратко време. Концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата през последните 10 000 години е била сравнително стабилна, значително под 300 ppm. Само през последните два века тя е започнала да расте, с рязко увеличение след Втората световна война. В този момент нивата на концентрация на въглероден диоксид са най-високите за последните 800 000 години.

Междуправителственият комитет към ООН по изменението на климата (IPCC) е разработил 4 „представителни пътя за концентрация“ (Representative Concentration Pathways (RCP)), които показват, до каква степен ще се увеличат средните температури при различни нива на емисии и относителна концентрация на въглерод в атмосферата. В сценария “Продължаваме, както досега” (RCP 8.5) се върви към средно увеличение от +3,7 ° C.

Затоплянето не е равномерно: температурите вече са се увеличили с около два пъти над средната глобална стойност в някои райони а в някои райони на Арктика с до четири пъти. Въздействията са огромни и засягат екосистемите на световно равнище.

За повече информация: